|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Всички кучета отиват в рая
Старото куче повдигна глава
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага ще си лежи,
пръска го, но му е завет...
нека на двора да си вали,
никъде няма да става.
Лапите, свити, вече тежат.
Божичко, колко е старо!
Кучето, всъщост, умира от глад -
все за храна го забравят...
Имаше време... то беше живот -
всеки го галеше с обич,
свито сега е отвън на кълбо,
в тъмното, гладно и мокро.
Имаше време... то беше игра -
гонеше пръчки и топки,
тичане, скачане, глъч на деца,
а господарят го роши...
Старото куче без глас изскимтя,
спомнило толкова обич,
мръдна с опашка, после замря,
нещо зачакало кротко...
Вятърът вече стана студен.
То се присви и притихна,
сън засънува полянно-зелен,
сняг заваля и натрупа.
После небето оцъклено спря,
малката пряспа открило...
Там, сред звездите, още една
тази нощ бе се родила...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-04-12
прочитания: 113
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7754
Автори: 2107
Произведения: 49070
Съобщения: 223947
Лексикони: 2310
Коментари: 73798
SMS-и: 809
Снимки: 4970
|
|
|
|
|
|
|
|
|
