|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Всички кучета отиват в рая
Старото куче повдигна глава нещо дочуло на двора, мръдна уши, след това изръмжа срещу дъждовния говор. Тука, на прага ще си лежи, пръска го, но му е завет... нека на двора да си вали, никъде няма да става. Лапите, свити, вече тежат. Божичко, колко е старо! Кучето, всъщост, умира от глад - все за храна го забравят... Имаше време... то беше живот - всеки го галеше с обич, свито сега е отвън на кълбо, в тъмното, гладно и мокро. Имаше време... то беше игра - гонеше пръчки и топки, тичане, скачане, глъч на деца, а господарят го роши... Старото куче без глас изскимтя, спомнило толкова обич, мръдна с опашка, после замря, нещо зачакало кротко... Вятърът вече стана студен. То се присви и притихна, сън засънува полянно-зелен, сняг заваля и натрупа. После небето оцъклено спря, малката пряспа открило... Там, сред звездите, още една тази нощ бе се родила...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-04-12
прочитания: 113
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7754
Автори: 2107
Произведения: 49070
Съобщения: 223947
Лексикони: 2310
Коментари: 73798
SMS-и: 809
Снимки: 4970
|
|
|
|
|
|
|
|
|