|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
...че ще е късно
И ако някой ден, ти пак усетиш,
че в теб дълбоко още, още трепкам,
онази никаква нищожната частица,
единствената моя жива клетка
и твоите отпуснати нозе,
сами към мене пак те поведат,
дали ще падне крехкото резе,
дали ключалките ще поддадат,
дали в очите, твоя отпечатък
ще оживее в бликнала искра
и в този миг един, безумно кратък
ръката ще се срещне със ръка,
усетили премалата от тръпка
насладата от този миг ще пием
и тъй, в безмълвно дългата прегръдка
душите, слели се, да се извият,
и пак това, което е било
да върнем с тази среща закъсняла?...
Но се страхувам само за едно,
че ще е късно... ще е преболяло.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 12.04.2008 г.
прочитания: 131
точки: 56 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 38 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39629
Съобщения: 158588
Лексикони: 1738
Коментари: 54813
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 72
|
|
|
|
|
|
|
|
|
