Аз вече си тръгвам от твоя живот. И от сърцето си с голи ръце ще изтръгна тази проклета, жестока любов. Родена от въздишки, от тревоги, от сълзи... Като сълза изтича. И ще забравя. Някога. Ако мога. Когато забравя да те обичам... Аз вече си тръгвам, защото прогледнах от поредната сляпа неделя. Няма смисъл от думи последни. Просто, пътищата ни, се разделят. Тъжен е в края на извора ромола, когато над него вали...
