sine die

небрежно разплитам унес,
от устните - конци усмивки,
неумолим възел в днес,
a утре - с нови пришивки.

и нощта знае - не е тъга,
да я изплача с дъх и реч,
и не е спомен в самота,
да замина някъде далеч...

шепотно тичане,
аз съм вятър, ти - ветрило,
кръжащо вричане -
остър писец без мастило...

няма думи
за израз на безпощада,
каквато е инерцията
на човешката представа.

и нямат дъно -
очи, набодени в празен лик,
сънят ги буди с измама,
съзнанието бълнува вик.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf