Искрят запалени очи!

Пустинна буря е сърцето

щом близкият потъне в мрак,

щом студ окъпе се във него,

дочуваш ехото на глад...

И те боли, и те разкъсва,

а този глад е тъй кървящ...

лице неволно се навъсва,

в душата тегне стон висящ...

И чакаш, и копнееш лудо

за слънцето на хоризонта тих.

Молитвата усърдно, будно,

повтаряш, шепнеш, като стих.

Накрая идва светлината!

Пробива мрака със лъчи.

Със гръб отново към бедата

искрят запалени очи! 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf