От "Светлосиньо"

Какво остана от хората?

В какво превърнаха Смисалът - в постер или в нощ?

... нощта, в която дойдох аз, на този свят...

... и видях...

Видях какво направиха хората с душите си...

раздават ги на тъмни ангели...

И Онзи някой, който ме доведе тук, да видя... и ми даде чувства.

Не знам, може би е искал да ме накаже...

Или пък да ми покаже своите творения.

И трябваше да издържа, но не успях,

това е точно като изкушението...

изкушението, което давам...

дяволско...

Така ме призовават те.

Така от паднал ангел- става демон.

Призовавате ме често, но аз съм просто присъствие.

Нали вие подарявате пластмасови пистолети на своите деца, а не аз?

А на Всевишният пред портите какво ще кажете, пред портите от сняг?

А ако него го няма?!

Снегът ще се превърне в пепел...

Крадци на съвест.

Кукли без конци.

Без конци, защото вече пътища няма...има само светлосин сняг, който го карам...

да прилича на пепел...

Има маски,

има малко болка, гарнирана с омраза и малко предразсъдаци...странно...

Сега е важно светлосиньото, което ни създаде...

Дяволът създава куклите, а куклите създават мен...

И често се разхождам и тайно наблюдавам и виждам отражението си

в студените стъклени очи...

Виждам дяволско.

Душите са изкривени.

Рай, ад...те са тук.

Наказанията и благините- те също.

Божеството е горе, а правилата на играта са изцяло ваши.

Аз вземам само отпечатъци от душата...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf