Въпрос

Изгубвах те, намирах те, и пак...
Не питах нищо, нищичко не исках...
Светулкова следа в безлунен мрак -
светулки ли сълзите ми изпиха?
Намирам те, изгубвам те... Защо?
В сърцето ми все още жари юли.
Прихлупено под кленово листо
светулковото ято се потули,
та скиташ ли се - то да те повика
с добрата светлинка - и в зима жива.
Със тъмнината също се привиква,
но има ли сред слепите щастливи?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-11
прочитания: 80
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43701
   Съобщения: 186052
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61857
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582