Черно-Бяло
Оцветявах в черно всичко, което е бяло. Оцветявах в черно всичко, което е черно... ... и нарисувах живота си... и го заглeдах, но не успях да го поставя в рамка... Студено. Вървях и ми беше студено. Сърцето си го чувствах студено. Денят беше студен, беше студено отнякъде, а имаше слънце... въздухът беше студен от сърцето ми. Мокро. Лицето ми беше мокро, очите ми бяха мокри, улиците бяха мокри... и бяха мокри от очите ми, а очите ми търсеха нещо... и откриха. Живот. Аз бях жив. Аз съм жив. Всеки мой атом бе жив, въпреки, че беше черно, студено и мокро, въпреки, че вървях сам.... И усетих нужда да пиша, За тези, на които им е черно, студено и мокро, за да им припомня, че са живи и че всяка изминала минута е нов шанс да бъдат щастливи... БЯЛО... СЕГА ВЪРВЯ И ВИЖДАМ ВСИЧКО ПОСИПАНО В БЯЛО...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: karlos
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 11.04.2008 г.
прочитания: 59
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|