Удавници

Вдишваме на пресекулки

придошлото щастие.

Препиваме с копнежни глътки...

Този океан за нас ли е?

Оглеждаме се в капките по тялото

и в синьо се приплъзваме.

за да се намерим в цялото.

Безумни сме... Нали не бързаме?

Но можем ли да спрем?

То ни заля, а ние бяхме жадни,

от чакане не си ли твърде уморен,

пропукан от болежки безпощадни...

Днес дишай и нека утре е далече,

да тръгнем голи под дъжда -

този ден на нас ще е наречен,

на двама луди,  удавили се в любовта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf