(При)родно усещане

Зад Балкана се скривам -
малко слънце над черни гори.
Залезно малка се гмуркам
в неспокойните тъмни води.
Как ухае на път и на песен.
Как ме хапе дъхът на дъжда.
Аз съм малка, мигът ми е вечен.
Пораства и моята малка душа.
В топла пръст ли събуждам се
или лягам под китно дръвче.
Защитена, когато съм сгушена
в едно свито за мене сърце.
Как беснея по друмища с вятъра.
Чисто нова изгрявам с деня.
И снегът ме обича, но хапещо
и прегризва ми сутрин съня.
Над житата си топля ръцете.
Как ме сгрява златната кръв.
И кристално си мия лицето
в езерата със сребърна плът.
Зад Балкана се виждам -
бял сърп посред лунни треви.
Уморена вечерно се свивам
в дълбоките бъчви с мечти.

10,04,2008
Лили Павлова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mila_pa
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-10 г.
прочитания: 70
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483