Вечно влюбена

Останала отново пак сама,

на пейката в парка, паля си цигара,

чувам улиците как мълчат  

и чудя се как огъня отново в тебе да запаля.

Ставам и по пътя някак си вървя.

Опитвам сила в мене да намеря,

та аз сърцето си ти дадох, заваля,

сама съм, спомням си, че исках аз да те раня.

Да почувстваш как боли от любовта,

времето сякаш можеш само ти да спреш,

но болката стаена е в мен сега,

как тогава сила нямаш по пътя си да продължиш.

Разбрах, че смисъл няма 

вече да измъчвам своята душа.

Няма нужда да се мъча да подпаля,

останалата пепел, от изгаснала жарава.

Не искам отговори вече,

на вечните въпроси – няма нужда!

Ще си спомням теб, когато стане вечер,

но вечно трябва аз да се събуждам.

Преодолях те и няма я и болката в сърцето,

всичко в мен изчезна, полетя, 

тъй както птиците в небето.

И вятъра пречисти ми душата.

До сетния си край  ще помня 

онази, твоята, страстната целувка.

И, да ще остана вечно влюбена

в погледа, красивия, ех... май била съм аз щастливка.

Трудно е да разбереш това,

изисква много време, трябва да обмислиш:

За какво всъщност най си заслужава,

живота си да провалиш!?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf