Време за Жътва на призраци
Време за Жътва. Жътва на кървави рани.
Време е - подай ръка, за да те водя! Време е... време за жътва на призраци.
Сърцето отвори очи и проплака със кървави жили. Кръвта се превърна в река и се вля в океана на Силата. Време за Жътва на минало... Време е...
Усетих се в полет и забравих как се върви. Усетих се ястреб и забравих как се пълзи... ...като змия... Превърнах се в Жътва.
Самодивите бяха обяздили змейове и вървяха към нивата (на която ще жъна) Орлите поднесоха змиите и им показаха как се лети... (и ги хвърлиха в нивата) Време за Жътва. Безпощадна. С парчета от Утро ще остря тежкия сърп. Време е... и се случи първият замах. Разсякох небето със Жътвата. Разсякох го... и полетях към Процепа. Времето спря... а Жътвата бе времето и вече запяха зърната на нивата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: karlos
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-10
прочитания: 72
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|