|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Никой не може да улови слънчевото зайче
В болнична стая
без връщане,
очите пресъхнали
от тъга
онемяват.
Тая жена
е останала
в миг,
който все
ще сънува
и през него ще бяга
слънчево зайче
и една ръка.
Нейната.
Никой не може
да улови
слънцето
в нейното минало
на илюзии
сгромолясани с трясък
върху сърцето
изстинало,
нито
нейното бъдеше
застинало
в миг от грешка,
изпила до дъно
една мъчна съдба
нечовешка.
Прозорецът я вини,
стените съсипват.
Обречени дни
я чакат зад прага.
Миг и раздяла
с онези
бели пелени,
с аромат на любов
и безпощада.
Слънчево зайче
ще гони врабчета
по покриви и балкони
на чужди съдби.
Една жена,
без сълзи
все ще плаче
с протегнати,
но отсечени пръсти,
без да може
в душата си
болката да прекръсти...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-10 г.
прочитания: 113
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7279
Автори: 1947
Произведения: 42535
Съобщения: 169881
Лексикони: 1828
Коментари: 59223
SMS-и: 762
Снимки: 4436
|
|
|
|
|
|
|
|
|
