Страстно отпивам жар-медени устни,
подслаждам пелина на съвестта,
че нежността, със която даряваш,
е отредена за друга жена.

Нейното утро се ражда самотно,
мойте усмивки крадат и съня,
а любовта - в златен клас избуяла,
стана нейна страдална съдба.

Но... дали е такъв кръговратът?
Знам: преди мен се е вмъкнала ТЯ:
жаждата трепетна за ново усещане,
за порив стихиен, за друга... жена.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: estela
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-10
прочитания: 132
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49162
   Съобщения: 228233
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73982
   SMS-и: 811
   Снимки: 4987