Превърни мечтите ми в отровно одеяло

и завий ме със усмивка - лека нощ.

Сърцето няма го - отдавна е умряло,

(погреба го с красивия си нож)

Полети с крила направени от мене,

връхлети ме силно - като ураган.

Вземи ми всичко - всяка капка време

а аз ще гледам с поглед див и ням.

Докосни последната намерена надежда,

нахрания със отрова и злина.

Опаковай я изкусно - да подвежда,

и подай ми я със обич - без вина.

Целуни със устни нежното ми име,

а когато заличиш ме - продължавай

Ако искаш даже в ада потърси ме,

любовта ще взема - затова не я предлагай...