Хиляди въпроси

Щастливи двама с теб посрещахме зората,

и бяхме по-красиви, дори и от цветята,

които всяка сутрин нежно галеше росата.

Чувствахме се живи, по-живи от децата,

греехме тъй силно, дори и в тъмнината.

Кръвта ни вреше, блестяха ни очите,

по-силно греехме дори и от звездите.

Днес вървя, но този път сама,

вцепенена аз се взирам в проклетата земя,

от очите бавно се отронва поредната сълза,

лежиш студен, безмълвен, под мойте крака.

Цветята лекичко потрепват, стоящи в моята ръка,

бавно свещите топят се от силата, с която ги държа.

На всички Богове аз вече молих се да излезеш от пръстта,

да ме прегърнеш и целунеш, сякаш всичко е шега.

Хиляди въпроси ме измъчват, отвътре плаче ми душата,

сълзи проливат се не спират, попиват бавно в земята.

Дали в рая си или в ада, било ли те е страх?

Все се питам, но не зная, щастлив ли си на онзи свят...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf