Крачка пак във другата посока,
но едва ли ти ще чакаш мен.
Слънцето пропада от високо,
в края на отминалия ден.

Все към теб летях, а ти обратно.
Птица бях със счупено крило.
Дните отминават безвъзвратно.
Всичко ли напразно е било?

Сякаш с тебе срещнахме се вчера,
ала дните вече си отиват.
Щом поискам пак да те намеря,
спомените само не умират.

Стъпките ни спят на кръстопътя,
светофара мига уморен
и назад зад нас остава пътя,
в края на отминалия ден.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-09
прочитания: 215
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49162
   Съобщения: 228233
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73982
   SMS-и: 811
   Снимки: 4987