Ракия за мъченици

Стар, сбръчкан силует тихичко прискърца по още по-старите греди на селската къща. Дядката кроеше пъклен план за задигането на част от съдържанието на една проста зелена бутилка. Беше станал в три посред нощ, малко преди съмване, да пийне чашка от така трудно приготвената от него ракия. Беше съобразил бабата, вкопчила се вече не в него а в чучелото от нивата. Освен това, бе завързал муцуната на кучето с “гафер”. За малко да събуди Старата, докато се сменяше със чучелото но пък беше съобразил да му сложи пижама. Да не би да се надигне бабата и надничайки през сламата да забележи, че съратникът му е с други дрехи.

Нещеш ли обаче, не бе съобразил новопоставените лехички посред стълбите за към антрето. Нашият дядка тихо се спъна и безмълвно се затъркаля по нежно скрибуцащите стълби. Някак си спрял се, пред ценната ваза на жена си, опита да стане без да я бутне. Уви не успя... Търкулна се вазата и той след нея и шепнейки ругатни на всяко стъпало двамата продължиха започнатото. Стигнали вече до долу дядката и вазата се изправиха. Тук вече бе спорно кой, на кого помогна да стане. За жалост късметът му почна да изневерява – чу се леко “пук” и вазата се строполи с тих грохот.

Това, което дядото го мислеше за ваза се оказа урна, след като краката му потънаха в прах. Ето къде била изчезнала тъщата, скоро подпъхната под чергата в антрето.

Тръгна дядката в посока пиво, опитвайки се да изглади бабунките под чергата и чу жално дращене. В хода на борбата за сложения “гафер” толкова се бе уморил, че не бе сколасал, да завърже здраво въжето на кучето. Сега то дращеше и скимтеше до вратата.

Вместо да му изкрещи, както обикновено правеше с горкото псе – той тихомълком го завлачи за каишката. После тихичко притисна бравата на вратата и влезе скришом с калните обувки. Тъщата очевидно не бе съгласна с неговите намерения и крайно коварно го спъна с една от многобройните и купчинки под чергата. Падайки по нос, дядката тихо изпсува, дигайки тъщенски прашец под себе си. Жаждата не мори а мъчи - също, като мързела, да събуе обувките си, нанасящи кални стъпки към кухнята. Измъчен, мърморещ вече бе близо до целта си - седемдесет градусово питие с високо октаново число. Извади предвиденото за целта фенерче и го захапа с останалите седем зъба. С алпинистка хватка се закрепи на облегалката на стола, люлеейки се в тъмнината. Бабата бе ползвала стълба и младият съсед, за да скрие бутилката но дядката отказа да дели с него, когато преговаряха. Предпочете сам да си я изпие и сам да се пребие, както се оказа в хода на падението на клетия мъченик. Хващайки ракията с два пръста трептенето на стола бе станало голямо и в следствие на това се предаде на гравитацията. Помитайки със себе си редица чинии старецът падна, което причини дразнение в слуха на старицата. Видяла – недовидяла, кой лежи до нея - тя стана, грабна си бастуна и мигом по-късно налагаше привидния обирджия, оставил кални стъпки в антрето. Тя го бие - той я увещава. Тя го бие - той ругае. Тя го бие - той пък псува. Прогони тя крадеца – той пък с кал омазан бяга и рече да си отпиине от плячката догде не го догони бабата. Таман рече да извади фенерчето си от устата и кучето му се изпречи. Дядката се спъна във въжето, изпусна си питието и лум на земята. От фенера в устата броят зъби силно намаля. Бабата пък доволна се върна и с влизането в стаята почна да разправя на чучелото какво е станало. Осъмни се тя в сламения облик но зрението и не беше като преди четиридесет години. Приближи се и видя сламения събеседник. Грабна бастуна и хукна към мъжа си. Той седи и хлипа сред калта а кучето до него се суче и се вие да махне “гафера” - като че да каже, какво е станало. Бабата дойде. Тя го бие – той я увещава. Тя го бие – той ругае. Тя го бие – той пък псува.

Туй то – истинският мъченик.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf