Случайна среща

Някой ден ще се върнеш,

някой ден ще ме прегърнеш,

някой ден пак ще ме обичаш,

някой ден - ще бъдеш с мен.

Сега те гледам с нея пристигаш,

а мене поглеждаш с тиха тъга.

Целува те..., но нищо не трепва,

но и не извръщаш глава.

Какво да направя? -

мога да гледам, мога да страдам...

да ме боли...

Какво да ти кажа? - освен

- "Как си, добре ли си, кажи?"

Да, аз искам да крещя,

да викам, да моля със сълзи на очи,

да кажа колко много те обичам

и как за мен си всичко ти.

Но сърцето след дълга раздяла,

претръпна да гледа твоите очи,

претръпна да гледа как тя те целува

и как те гали дори.

Макар и да зная, че още ме искаш,

макар и да зная, че ме обичаш все така...

Тя е до тебе, тя те целува,

тя ти говори нежни слова.

Случайна среща със тебе ни срещна,

случаен поглед ни събра.

Случайна грешка - всичко преобърна,

от случайна среща... днес ме видя.

Едно дете към мене приближава...

и подава с мъничка ръка,

една червена роза - разцъфтяла,

една надежда и една мечта.

Поглеждам цветето - красиво,

поглеждам него...,

а той усмихнат и щастлив, и тихо

с устни ми прошепва:

- "Все така истинска и красива остани"

Една сълза от окото се търкулна,

а с нея отново сърцето затуптя,

как искам аз да те прегърна,

как искам аз да полетя.

А розата, дори сега не вехне -

отглеждана е само с любовта.

Случайна среща с тебе ме срещна,

случаен поглед - ни събра.

случайна среща... днес отново ме видя...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf