във сянката си съм притихнала безплътна плътта ми сътвори скалите бездъхна съм дъха си на вятъра отдавна подарих косите си отрязах за небето дъгата се рисува от зениците ми от сЪлзите ми придойде морето сънят ми се стопи на бели облаци дъждът залезе във очите ми посипа ме със капки тишина крилете си дарих на птиците така съм уморена да летя...