облечена в думите които си чакал а те са били под завивката скрити в длани безсъние очакващи разпятие на кръстопът във съня който простира мъглата си подобно завесата спусната в прозорец пред утро позна ли ме пришита с писъци - тишина изгарящи бялата ми самота подобно листи разхвърляни изписани стихове излели се като река забързана но бистра след поредното твое заспиване позна ли ме обречена чиста обичаща кротка сълза скрита в очите ти