Припомни ли си, думите в началото,

Цветята съпроводени с целувка,

Различния ти поглед в огледалото

Кафето придружено със милувка.

Очите ти, горящи от желание,

Ръцете ти пламтящи от докосване,

Косите ти, намерили внимание

От пръстите, които ги разрошваха.

Нима не пазиш хубавите спомени

Сменила си ги с други - по-лютиви,

Цветята си оскубала, до корени,

Кафетата без захар - тъй горчиви.

Виновно беше даже огледалото,

в което сякaш друга бе видяла

И помниш само, краят на началото

И времето след нашата раздяла.

Не си мисли, че аз съм само спомен,

Изчезнал... и дошъл да отмъсти

забравен... но след време пак повторен

Защото днеска, времето лети...!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-09
прочитания: 158
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970