вторачен звездоброя гледам като мъниста златни натежал и питам се дали съм на душата предан или някога съм я предал
отломки от живот прояден от незавършени неща събирам и сглобявам в пъзел като цвете без листа като дърво без клони като самотен остров в океан на любовта
без колела е колесницата на чувствата и на страстта и само ако полети над лустрото ще се издигне плавно над порочността
каляската на любовта не плува ли като въздушен пухкав облак се влачи без колесник грубо и бъхти се между утайките и във праха
това ми нарисуваха звездите попитах ги за теб изписаха прости
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------