Вчера

Събличай се докато аз се върна.
Не чакай! Тук бързо се съмва.
Магията ни може да се развали,
когато навън зора зазори.

Мятай потните грижи на пода!
Идвам след миг... или два. Белонога.
Съблечи се до край, даже и кожата!
Аз съм и дар и наказание... Божие.

Думите искам навън да заключим.
Нека сме неми, когато се случим.
Нека сме слепи и глухи. Загадъчни.
Нека забравим какво е порядъчност.

Ето това е, което описвах ти. Вчера.
Толкова думи не мога аз да намеря.
Мускули в спомен ще пазят движения.
Сънища цветни ще будят вълнения.

Обличай се докато аз се върна.
Не чакай! Навън вече съмна.
Когато си тръгнеш и дъжд завали,
моите клепки вместо чадър отвори.

Мятай потните грижи на гръб!
Панталона изгладих ти с ръб.
Закъсняваш! Ще изпуснеш трамвая!
Тичай! Тичай, моя малка запетая...

08,04,2008
Лили Павлова

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf