Лицето си продадох - като обич

а очите подарих на слепите

завърнах се изгубена и лесна

(вярата сега е във фенерите)

Облякох роклята на мътната си тайна

(отиваше ми - беше като песен)

понесох се - излъгана - омайна

но въздуха над мене беше тесен.

Измислих те – в ръцете си единствен

(а твойта роля бе да ме погубиш)

подведе се, защото си прощален

съблякох се - нарекох да се влюбиш.