вечерно

И всяка нощ оставам няма,

притихнала до твоето сърце,

нали за мене то живее,

без мен дали не ще е по-добре...

Обичам да съм смисъл и тревога,

да будя страст и луда ярост,

обичам да те изтезавам, да виждам как във теб боли...

Но всичко е до време...

И тази нощ не чувствам, не горя,

изтлях като умиращ огън

в огнището на вечността...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf