Така си тръгва любовта...

Когато във очите ми съзреш
платната на отплаващия кораб,
завинаги в бездънното море,
към златен изгрев, устремила взора,
то знай, че вече си отива Тя.
И виждаш я далечна, как развява,
ветрецът, роклята й на цветя
и как, по-малка точка бързо става...
Така си тръгва често любовта -
предадена, с багажа от невери...
вързопче спомени в ръката бяла.
Потънала в тълпа от пасажери,
към чужди брегове сама отлава.
Дори не може никой да я спре...
Очите й са целите зеници,
с цвета, опасен на едно море
и с дяволити огнени искрици.
Така си тръгва тихо любовта -
в очите. С белите платна на кораба...

Виж, моята издула е платна.
Не е от нелюбов! А от умора.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf