|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Нощта в която танцувахме
Заспали сенки. Вятъра беснее,
с последни стъпки ехото ридае,
луната плаче, за да се разлее
и с своя плач, съзвездия чертае.
Коли във мрака с фаровете светят,
пълзят лъчи, от нощните витрини.
Студени пейки, чакащи поети,
за да опишат приказни картини...
Блестят парченца, счупени стъкла
а шахтите издишат бяла пара
и там на края, толкова сама
стоеше празна, призрачната гара...
Заспали сенки, чакаха ръка
и ум, способен да ги нарисува.
Лъчи разлива пълната луна,
вятър беснее, а звезди танцуват...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: blackmirror
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-04-08 г.
прочитания: 120
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42748
Съобщения: 179825
Лексикони: 1842
Коментари: 59650
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
