От рафтовете падат книги. Тежки.Отекват в мен безпаметно дълбоко.Сухи мисли догарят и съскат ми нещо.Вратата ме блазни с прегръдка. Широка.
Гардеробът флиртува с моите дрехи.Тръпне - настъпил кичур бодлив.Свещникът сваля железни доспехи.И гол нагазва в моя восъчен стих.
Мебелите са в косите ми. Дървени.Ненаситни жадни корени впили. Старият стол ме чака прегърбено.Всичко проси по капка от моите сили.
08,04,2008Лили Павлова