Анатема

Думи трънливи,
се впиват в гърлото,
на съзнание неизречено.
С крясък,
взривяват отвъдното,
на непосилната ми обреченост.
Не пледирам невинен,
но не разбрах и вината.
Нали бе сценария твой?
Или ъгъл разкрих в кръговрата?
Прескочил съм страници,
от творбата ти безпощадна.
Изгори ме на клада!
Зачеркни ме от рая!
Но, не оставяй ме на съдбата...

------------------------------------------
И не! не става въпрос за жена!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stivanoff
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-08
прочитания: 151
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43707
   Съобщения: 186904
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61903
   SMS-и: 778
   Снимки: 4572