Краката ми

Отдавна са проспали свободата си.
Безценни шепоти на камък и треви.

Нагазват навично по коловози.
Забравят евтините си мечти.

Не чуват виковете на съдбата си.
Загърбили мъката как им крещи.

Играят с гумени подметки на залози.
С връзки се надбягват до зори.

Краката ми са свили пак душата си.
Тайно пясъци сънуват. Сам сами.

06,04,2008
Лили Павлова

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf