След дъжд е.
На изток светлее.
Утринен хлад.
Небосводът все още сивее,
в омара градът се пробужда,
самотен врабец песен си пее.
Като бял диск,
зад розови облаци
слънцето се издига...
Копнеж за любов
в сърцето ми се надига.
Слънчев лъч пробива
небесната сивота...
О, как нежно ме гали
днес утринта!