|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
...кошничка лилави фрезии
Вървях. И бях тъга, безсрамна и разголена.
Вървях. Не знаех как изглеждам отстрани.
Душата ми ридаеше и тихо молеше.
Но само обич можеше да я спаси.
На пешеходната пътека изведнъж,
сред върволицата безчувствени коли -
Очи! Внезапни, като фарове... На мъж!
Пронизаха! Усетили я. Как боли...
Ти беше този мъж. И погледът ми стигна.
Каква любов, дълбока с тебе сме оставили.
Потънах във колата. Изведнъж изригнах -
сълзите... думите, задавени, сподавени...
Защо ме даде лесно, за любов на друг?
Че той ме наранява... И сърце не трепва!
Защо допусна? Как се стигна чак до тук?
Тъгата скри лицето си във шепи...
Рида и плака... плака. А накрая, стихна.
Очите пак, за теб, избистриха се, езерни.
А от една сергия, за да се усмихна,
ти... Подари ми кошничка лилави фрезии...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-07
прочитания: 200
точки: 52 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7723
Автори: 2101
Произведения: 48624
Съобщения: 214929
Лексикони: 2292
Коментари: 73206
SMS-и: 806
Снимки: 4943
|
|
|
|
|
|
|
|
|
