Отново будна...
не мога да заспя,
причината си ти,
но пак ще ти простя,
живееш тук, във мен,
в моето сърце,
дори и да заспя,
сънувам твоето лице...
Прощавам ти... но за какво,
не си виновен ти
за безсънните ми нощи
и изгубени мечти.
Вината е във мен
и в моята душа,
че попадна лесно в плен
на собствената ми тъга.