ПРИТЕЖАНИЕ

Нямам те, а целия те притежавам,

жадно разпилявам се, смалявам,

отчаянието заседнало дълбоко,

наранило ни и обсебило ни жестоко.

Тази вечер с теб за любовта говорим,

тихи сме, мъчително не спорим,

бавно се покриваме с дантели,

чувствата защо са ни превзели?

Тази вечер беше бряг за двама,

не отворихме в душите рана,

любовта превзе ни из основи,

във краката й, се свличаме с окови.

Нямам те, а целия те притежавам,

в пепелта от огъня изравям,

от носталгия, душите ни пулсират,

бягствата във вакуума умират.

Сега замръзвам от студа във края,

себе си разкъсах от величие,

мракобесно теб съшивах няма,

за да те обвия в безразличие.

И накрая на енигмата решена,

нещо във сърцето си погребах,

дъх ли бе, крило на пеперуда,

със любов вселенски дух превземах.

Нямам те, а целия те притежавам,

накъсано от теб освобождавам,

душата ти житейски окована,

в съмнение за символна измама.

Нямам те..., а целия те притежавам.

6.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf