Нарисувай ми идеалната жена,
нарисувай я без тяло и без име.
Направи я нежна с ангелска душа,
а аз ще я целуна - за да бъде...
Направи я пролетно неотразима,
непостоянна - сякаш летен дъжд.
Безкрайно бяла - като зима
и цветна като есенния лист...
Очите и - зелени и мъгливи,
(и всеки поглед носи топлина).
А устните и - сладки но бодливи,
целувките - оставят ти следа.
Лицето и да бъде като восък,
топящо се под нежните ми пръсти.
А аз да бъда онзи весел просяк,
с едно сърце - и обич като ноти...
Нарисувай ми идеалната жена,
нарисувай я без тяло и без име.
И нека вземе моята съдба,
художнико създай я - и прости ми...