|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Тъжна
Толкова съм тъжна и ми се плаче, а дори не съм кръгло сираче... Татко почина майка ми... Не! не искам да мисля гладна съм за малко обич искам всеки да ме гледа и да ми се радва и това че съм красива и умна да им бъде достатъчно... Ами ти защо умря? Татко поне ми остави къща... А ти какво, няколко счупени илюзии Ама аз тях ги ям всеки ден и болеше ли те като ме нараняваше? Или ти си свикнал с болката? мразя да съм тъжна затова когато някой умре за мен му пея и се успокоявам заспивам до теб и ти говоря... Сега някой ме взе за луда... Всички тъжим понякога а на мен цветовете ми идат в повече Искам си дъгата!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nnadinka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-06
прочитания: 79
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43707
Съобщения: 186904
Лексикони: 1895
Коментари: 61903
SMS-и: 778
Снимки: 4572
|
|
|
|
|
|
|
|
|