няма_име

Какво бе ти, че тъй ме срина,

просто пътник, минал покрай мен.

Поздравих те, сякаш от учтивост,

а още ехото шепти "здравей".

Пошегува се на свобода съдбата -

как незнаен става в миг познат

и разчупил с лекота съдбата,

влезна непоканен в моя свят.

Но както идва, тъй и си отива -

със вятъра и махване с ръка,

с усмивка, галеща като коприна,

прокъсана от невъзможността.

Изтрий след себе си безпътните следи,

задраскай мислите ми с крясък,

разкъсай ме - от въздуха дори боли.

И спомените ми вземи със теб нататък,

разпилей ги всички без остатък.

Не искам само в тях да бъда жива

и без тебе някак си ще съм щастлива.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf