Не умирай!

Смърт...

Не искам да съм като жената,

която плачела на гроба на мъжа си,

защото той никога не се върнал при нея...

Ти поне си жив

или поне аз искам да сме заедно

у дома и аз да ти сготвя

както едно време...

Върни се на светло

при мен!

Сълзите ми са

по-солени от отровата,

която ти дадох

и ти умря като последен глупак...

Не искам да ме обичаш,

а просто отново да ми говориш

и не със ледени цветя

да ми кажеш

ти поне си жива...

И какво като не умрях...

ти поне си на топло,

а аз тока не мога да си платя

и защо?

за да те слушам...

още утре отивам да скачам от

балкона...

поне като летя ще си мисля

за силния ти характер

и ще се правя на смела

и не като някоя влюбена жена

ще пиша отново

за любовта ти

красива,

защото съм сива

и ако остана жива

и тогава ще измисля

начин отново да ти сготвя

Ти ще се умориш от любовта ми

а аз ще те стопля

като слънцето

ще те огрея силно,

а после ще умра до теб

и ще те оставя в

прегръдките на нощтта...

Ще се смея като малко дете

и синЬо-зелените ми очи

ще те гледат като

единствената си любов!

Не искам да умреш за мен

моя мечта ненагледна...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf