Чуй приятелко любима

Ти, нежна, кротка, мила,
с чиста, искрена душа,
на кой сърцето си разкрила,
че потънало е във тъга?
Къде е усмивката красива?
Къде е твоята ведрина?
Казваше, че си щастлива -
защо безмълвна си сега?
Нима да ти отнеме всичко,
някой е посмял? Но...
този някой за теб не е достоен
щом с твоите чувства си играл.

Чуй приятелко любима,
чуй ти моите слова!
Сърце покой не си намира
от несгодите на любовта.
Цветето потъпкано веднъж
не може пак да се изправи
и наранената жена от мъж
лекува трудно своите рани.
Но колкото и да са тежки раните,
колкото и болката да е голяма
за всичко лек намира се,
дори за болестите на душата.
И знай - това, което не ни убива
по-силни прави ни дори!
Белезите могат да останат,
но отново всичко в теб ще се роди.

След това отново ще разцъфнеш,
ще пръскаш топлота и ведрина.
На слънцето ти пак ще се усмихнеш.
Да бъде само светлина!

06.04.2008г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: flower
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-07 г.
прочитания: 102
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178717
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59588
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483