|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В старата къща
Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Спомена за теб отново ме прегръща...
спомена за отминалите дни.
Когато отворя старата врата,
болка пронизва моята душа.
Това е мястото, в което живя,
а няма те... няма те сега.
Излизам и сядам на нашия двор,
той не е същия... сякаш е затвор,
в които затворени са всички мечти
и всички мигове, в които до мен бил си ти.
Толкова смях царял е в старата къща,
а сега само самота я обгръща.
Минали дни, които топлят ми сърцето,
но поне даряват усмивка на лицето.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: dureto88
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 06.04.2008 г.
прочитания: 88
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158313
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 210
|
|
|
|
|
|
|
|
|
