Забързани край мен минават дните,
изпълнени със сива рутина.
Едно и също все е пред очите,
в сърцето - притаената тъга.

И сякаш не усещам вече пулса
на този миг, изпълнен с красота.
По пътя си изгубил съм импулса
на силния стремеж към любовта.

Но идва пролет и запяват птички,
във клоните подухва вятър свеж
и носи той в душите ни на всички
усещане за радост и копнеж.

И може би е време за промяна,
преди да съм забравил да летя,
преди тъгата моя неразбрана
да натежи над белите крила.

Събирам смелост, тихичко отлитам,
отново съм в небесна синева...
Оставил навика, отново скитам
и търся... Търся светлина...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-06
прочитания: 159
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970