Когато куклите плачат

Когато куклите плачат
не мога да бъда безлична.
Днес е тъжен, тъжен ден.
Душата ми е облачна.
Обвивката ми прозаична.
Куклите ридаят вместо мен.
Опитвам се със себе си да не говоря.
Гласът ми ляга си до мен - сломен.
Как искам с куклите да поговоря.
В този тъжен, тъжен ден.
Те истински живо живеят.
Те - куклите пак са до мен.
И дъхави си страни руменеят.
Но тихо отричат безплътния тлен.
Когато куклите плачат
не мога да бъда различна.
Вали тъжен, тъжен ден.
Една кукла на мене прилича.
Сълзите й стъпват по мен.
Но плачейки тя ме обича.
Душата й е облачна.
Обвивката... съблича.

06,04,2008
Лили Павлова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mila_pa
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-06 г.
прочитания: 56
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7279
   Автори: 1946
   Произведения: 42522
   Съобщения: 169896
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59220
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436