САМО МИГ ТЕ ЗАДЪРЖАМ

Само миг те задържам във тихата пролетна вечер.
Не поглеждай часовника скришом с крадливи очи.
Има дъх във сърцето ми. Още стои неизречен.
Има зов във душата ми, който смутено мълчи.

Нямам време да пиша. И думите в мен отлетяха.
Като птица подплашена чувството бързо се скри.
Имам само мечтата си, някак от трепети плаха.
И едничкият миг в който вече помолих те... Спри!

Забрави за секунди, минути... Дори часовете...
Вечността ни е сякаш до болка изстрадан предел.
Аз усетих сърцето ти. Знам, че и ти ме усети.
И не искам да мисля, че другият би те отнел.

Само миг те задържам във тихата пролетна вечер.
Многословна въздишка. И поглед, обърнат встрани.
Странно тихо е в мен. А светът ми потъва далечен.
Като миг, отразен многократно във бъдните дни.

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf