|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Спомен
Спомням си, един ден ти ме видя на гарата, дойде до мен и ме прегърна силно - от там започна и всичко между нас. Спомням си как след това отидохме в нас и те запознах с родителите си. Спомням си колко много те обичах и колко много държах на теб. Спомням си колко много исках тази магия да не свършва, но за голямо съжаление любовта е песен, но няма песен без край нали..?! Спомням си как ме излъга... Спомням си как ме нарани - казваше обичам те но това е било лъжа, както те хващах в много други лъжи ,но не ти казвах, защото те обичах и не исках да си тръгнеш от мен. Спомням си как един ден ти се обадих и ти каза - Край на всичко, край на моите лъжи. Спомням си как ми каза, че има друга, нали така беше...?! Спомням си как в този миг ми причерня целия свят. Спомням си как ме уби с тези думи, тогава сърцето щеше да ми изскочи. Спомням си колко бързо ме забрави и как за секунда дори не се сещаше за мен.Сега аз живея в един голям спомен защото теб вече те няма, ти си си с другата...,а аз оставам сама със спомените си!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Rosito91
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-06
прочитания: 51
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
