приутрин

приутрин... 

далечна сянка нашепва 

в пурпурно и златно...

тишината спи в 

средата на времето -

там, където се събират 

стрелките на 

пясъчния часовник.

новороден бял лъч 

се извива, 

докосва с 

пръсти топъл облак, 

отронил се от 

балдахина на млечния път,

погалва лекия му дъх и 

с искрящи шепи 

се спуска към 

напъпилите капки роса

да ги напие 

с изгрева ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf