Моят Свят

Този ден и този сят и всички тези хора...
Изтъркани са вече. Стари. До болка познати
до болка обезличени, не значещи нищо до смърт.
И тези думи са втори ръка
и даже любовта ми е втора ръка
и рециклирам стари, отминали чувства
за да мога за секунда дори да почувствам,
че чувствам.

Аз искам да намеря свят, нов, като усмивка,
като дъждовна капка неочакван
чист като сълза
роден от душата на някой приказен бог
или даже по-добре, роден от душата на дете.
Аз искам нов, безкраен хоризонт...

Погледни, ето там е, виждаш ли
отвъд измеренията
и отвъд звездите
ето го - моят свят като пролетен ден,
като пъстра мелодия.
Моля те, кажи ми че помниш
онази стара пейка под клоните в Кайлъка...
Тук е сега, умножена е хиляда пъти.
И даже виж - ето там се прегръщат двама влюбени.
Погледни, има не два, не три, а осем морски бряга.
И осем небосвода. Звездите са нови навсякъде.
Не залязва слънцето над морето.

А онези там на пътеката, ние сме.
Виж колко силно си стиснал ръката ми.
Спокойно, не боли.
Слушай, отекват тихо стъпкие ни по алеята
и очите ти шептят хиляда неразкрити тайни
за любов и страдания, за сълзи и усмивки,
а една от тях е, казано между другото, онова
вечно чакано и вечно искано
Обичам те...

Аз намерих раят

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf