Дъждовно

Навън вали отровен дъжд,
бездънно, нежно син...
С тъга и леки нотки на носталгия
се скрива в поредния цигарен дим...
и ми оставя мириса ти... мускус лек,
сандалово дърво...
и кожата ти бледа призори...
На теб напомня ми дъжда,
на устните ти кървави
и на бездънно нежно сините очи...
Безмислен дъжд..
Едва се стича по прозореца...
Панически скривам лице в малките си длани...
И вече не долавям мирис..
И чувства не познвам...
Защото пак вали...
Защото теб те няма...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това ми е едно от любимите, кратко и силно...Ами беше един дъждовен ден през ранната пролет. Дъждът се стичаше по прозореца и пораждаше тъга и носталгия към миналото, а там неизменно е "той"...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rosaura
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-05
прочитания: 88
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46723
   Съобщения: 196747
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70304
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759