Навън вали отровен дъжд, бездънно, нежно син... С тъга и леки нотки на носталгия се скрива в поредния цигарен дим... и ми оставя мириса ти... мускус лек, сандалово дърво... и кожата ти бледа призори... На теб напомня ми дъжда, на устните ти кървави и на бездънно нежно сините очи... Безмислен дъжд.. Едва се стича по прозореца... Панически скривам лице в малките си длани... И вече не долавям мирис.. И чувства не познвам... Защото пак вали... Защото теб те няма...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това ми е едно от любимите, кратко и силно...Ами беше един дъждовен ден през ранната пролет. Дъждът се стичаше по прозореца и пораждаше тъга и носталгия към миналото, а там неизменно е "той"...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------