И пак заставам пред теб аз сега с разплакани очи, с треперещи ръце... Пак за прошка те моли моята душа. Пак да се върнеш крещи моето сърце.
А защо със сълзи са пълни и твоите очи? Защо кажи? Нали си ме забравил? Нали за мен не те боли? Нали не те интересува, че сърцето ми кърви?
Гордостта ти пречи да видиш, промяната в мен, но дали ще проумееш, всичко... някои ден.
Разбираш ли какво жертвах, за да останеш в моя живот? Но вече силите си изчерпах... аз знам ще те обичам до гроб.
Върви сега, не спирай. Обърни ми гръб както правеше и преди. За мен не мисли... отивай, аз сама си знам колко ще боли.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
