Пазителката на гората

Далеч в гористата дъбрава,

във къща от дърво и кал,

живее вещица лукава,

със своя стар и зъл чакал.

Тя знае тайни необятни

и може да приготвя цяр,

събира билки най-приятни,

познава всеки лек и цяр.

Щом падне здрача тя заспива,

в постеля от листа и мъх,

в светът на сенките отива,

възседнала огромен плъх.

С вълшебна пръчка там се бори,

с чудовища и бесове,

а сутрин щом очи отвори,

гората нежно я зове.

По рафтовете прашни, стари,

бумаги, инвентар висят,

а щом по масата удари,

безброй мухи ще се явят.

Със странни уроки и думи,

мухите подчинява тя,

да бродят те по горски друми,

и да узнават за плътта.

А на ръцете й зловещи,

безценен камък там виси,

под него надпис стар се блещи,

и заклинание свисти.

В косите й живеят твари

и като живи мърдат те,

безброй помади и отвари,

се крият в вещерското деколте.

А на вратата гнила, мръсна,

звънец с човешки глас виси

и който дойде и го блъсне,

от уроки ще се спаси.

В бръшлян и тръни е обрасъл

говорещият дървен под,

а в дворът този дом опасъл,

расте там всеки земен плод.

А песът съблезъб и страшен,

стои на пост и зорко бди,

блести синджирът му изящен

и свирят вълчите гърди.

Далеч в бръшлянените кули,

къщурка стара се крепи,

която нито вятър брули,

ни слънце може да стопи.

А вещицата хитро бърка,

отвари, билки, плодове

и в скута й гальовно мърка,

зверът на всички зверове.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf